Съвременните ендоскопски лапароскопични системи обединяват няколко компонента, включително оптика с висока резолюция, осветление с фибероптични кабели, трокарни портове и миниатюрни хирургически инструменти, за извършване на точни гинекологични процедури с минимално увреждане на тъканите. Сърцевината на тези системи обикновено е твърд или полу-твърд лапароскоп. Многобройни по-нови модели вече са оборудвани с видео сензори „чип на върха“, които всъщност записват изображенията точно в самия край на лапароскопа. Това отстранява необходимостта от по-старите фибероптични снопове и осигурява по-високо качество на изображението, без да увеличава размерите на инструментите. Хирурзите постигат добра контролираност, като заемат такава позиция, при която техните ръце, гледното поле на камерата и областта, върху която се извършва операцията, образуват т.нар. ергономичен триъгълник. Такава подредба им помага по-естествено да преценяват разстоянията и внимателно да работят през малки разрези с диаметър около 3–5 мм. Специални инсуфлационни устройства поддържат коректно надуване на коремната кухина по време на операциите, което създава достатъчно пространство за работа и в същото време запазва операционното поле ясно за наблюдение.
Това, което отличава ендо-лапароскопичните системи от обикновената лапароскопия, е техните артикулирани инструменти, които могат да се движат в до седем различни посоки. Това позволява на хирурзите да навлизат в труднодостъпни области около тазовите структури, като например утеросакралните лигаменти – нещо, което е невъзможно с тези остарели, неподвижни ендоскопи. Хистероскопията работи по различен начин – тя прониква през влагалището, за да се изследва вътрешността на матката. Ендо-лапароскопията обаче дава на лекарите пълна картина както на коремната, така и на тазовата област, което помага при задълбочена диагностика и сложни хирургични интервенции. По-новите системи са напреднали далеч отвъд основните двуизмерни изображения. Стереоскопичните триизмерни визуализации, комбинирани с технологията за близка инфрачервена светлина, действително помагат на хирурзите да виждат по-добре по време на операции като отстраняването на ендометриоза. И нека не забравяме и за размерите на инструментите. Инструментите за ендо-лапароскопия обикновено имат диаметър между три и пет милиметра, докато традиционните имат диаметър от пет до десет милиметра.
Лапароскопичната ендоскопична хирургия намалява времето за възстановяване в сравнение с традиционните открити методи. Проучванията показват, че болниците регистрират с 50 до 70 процента по-малко дни престой на пациентите след операцията, а много пациенти всъщност се прибират у дома още на следващия ден. Според данни от над 1200 процедури, извършени в множество центрове, около осем от десет жени се връщат към обичайната си дейност точно за седем дни. Това е значително по-бързо в сравнение с четири до шест седмици, които обикновено са необходими след откритите хирургични интервенции. Защо се случва това? При тези минимално инвазивни процедури просто се нанася по-малко увреждане на тъканите, а хирурзите могат да оперират с много по-голяма точност. Тази комбинация намалява възпалението в организма приблизително с четиридесет процента, както е съобщено в миналогодишното издание на списание „Surgical Outcomes Journal“.
Ендо лапароскопските процедури използват много малки разрези с размери около 3–5 мм, които оставят почти незабележими белези. Това има голямо значение за жени в детеродна възраст, които се безпокоят как изглежда тялото им и дали по-късно може да се сблъскат с проблеми при зачеването. Според няколко проучвания, проведени в множество центрове, около 95 % от пациентките са доволни от вида на белезите си след тези минимално инвазивни операции. Това е значително по-добро в сравнение с дългите и забележими разрези (обикновено между 4 и 10 см), необходими при традиционните открити операции. Запазването на цялостността на коремната стена ускорява физическото възстановяване, но има и друго предимство. Много жени изпитват по-малко тревожност относно вида на белезите си по време на бременност или интимни моменти, тъй като тези периоди често водят до по-голямо внимание към образа на тялото и самочувствието.
Напредъкът в ендоскопичната лапароскопична техника наистина е променил начина, по който подхождаме към лечението на ендометриоза. Той помага на лекарите да стадират точно заболяването, напълно да отстраняват очагите и при нужда да запазват фертилността — което е изключително важно при случаите с дълбоко инфилтриращ ендометриоз (DIE). Благодарение на висококачествените визуални възможности, които позволяват увеличение до десет пъти, хирурзите получават много по-ясна картина на очаговете, разположени на дълбочина повече от пет милиметра под перитонеалната обвивка. Това улеснява спазването на насоките за класификация по rASRM и планирането на операции, адаптирани към конкретната ситуация на всеки пациент. Специалните артикулиращи инструменти позволяват внимателно отстраняване на тъканта при DIE в близост до чувствителни зони като утеросакралните лигаменти, лигаментите на червата и покритието на пикочния мехур. Тези инструменти намаляват предаването на топлина и предотвратяват увреждане на околните здрави тъкани по време на процедурите.
Проучванията показват, че този метод води до около 92% премахване на лезиите, което е по-добро от обичайните резултати при стандартните лапароскопски техники – около 78%. Също така изключително важно е и това, че той помага за запазване на яйчниковата функция. Приблизително в 89% от случаите повечето жени запазват нивата си на антимиелеров хормон (AMH) почти на същото ниво, каквото е било преди операцията, като се имат предвид показателите за запазване на тъканта. При специфичното лечение на заболяване от стадий IV около 73% от пациентките докладват продължаващо облекчение от болката след два години. Някои дори успяват да заченат естествено в рамките на само 18 месеца – приблизително в 42% от случаите. По-новата технология за биполярно запечатване прави всичката разлика тук, като защитава тези крехки фоликули по време на хирургичното вмешателство в зони, разположени близо до както фалопиевите тръби, така и до околните яйчникови структури.
Разпространението на ендоскопичната лапароскопична технология все още се забавя главно поради финансови проблеми, липса на надлежащо обучение и съпротива от страна на болничните работни процеси. Инсталирането и пускането в експлоатация на пълно хирургично оборудване обикновено струва значително повече от половин милион долара, което създава сериозни финансово-икономически пречки, особено за по-малките общински болници или за институции с ограничени ресурси. Повечето хирурзи имат нужда от около 40 и повече часа работа на симулатори, за да овладеят сложни процедури като ретроперитонеална дисекция, но в момента не съществуват много стандартизирани програми за обучение. Също така има значителна съпротива от страна на персонала в операционните зали. Наскоро проведени проучвания в областта на здравеопазващите иновации показват, че приблизително една трета от медицинските заведения срещат вътрешна съпротива при опитите си да внедрят тези нови минимално инвазивни системи.
Бъдещето на много медицински заведения предвижда постепенно внедряване на промени, а не едновременно прилагане на всички тях. Някои болници започват с наблюдение на живи клинични случаи под ръководството на опитни хирурзи, които следят работата на обучаващите се специалисти. Други се фокусират върху доказване на уменията чрез практически тестове, а не само чрез писмени изпити. Включването на различни специалисти още в началния етап също помага всички да разберат по-добре своите роли. Новите технологии правят хирургичните процедури по-лесни за изпълнение. Например, интелигентните системи в момента показват важни анатомични структури по време на операциите, така че хирурзите могат да виждат точно къде трябва да действат. Специални ръкавици, които вибрират при допир с определени тъкани, помагат на лекарите да усещат какво се случва, дори и когато видимостта е ограничена. Това, което можем да очакваме в бъдеще, всъщност е нещо доста революционно. Облачните системи биха могли да проследяват напредъка на хирургичните операции в реално време, да позволяват на експерти да дават съвети дистанционно и да следят развитието на уменията в продължение на месеци или години. Това би променило напълно начина, по който разбираме ендоскопската хирургия, като я превърне в област, която непрекъснато се подобрява въз основа на реални данни за изпълнение, а не просто чрез следване на традиционните методи.
Горчиви новиниНезависимо дали е въпрос на делово сътрудничество или отраслен обмен.
EN
