CBCT апаратите, които означават компютърна томография с конусовиден лъч, създават тези детайли триизмерни изображения, като завъртат X-лъч с формата на конус около главата на пациента по време на сканирането. Уредът всъщност прави от 200 до 600 различни снимки само за общо 10 до 40 секунди. Следващото нещо е също доста впечатляващо. Тези отделни кадри се комбинират в това, което наричаме обемни набори от данни. Резолюцията може да бъде изключително висока, понякога до около 80 микрона. Това ниво на детайли позволява на стоматолозите ясно да виждат неща като местоположението на корените на зъбите, вида на челюстната кост отдолу, както и да проследяват онези сложни нервни пътища, които минават през областта.
Системите за конусовидно-лъчева компютърна томография (CBCT) подлагат пациентите на около 85 до 90 процента по-малко радиация в сравнение със стандартните медицински КТ сканирания. Числата също ясно показват тази разлика — около 76 микрозиверта спрямо между 600 и 1000 микрозиверта на сканиране. В същото време тези CBCT апарати все още успяват да произвеждат изображения на костите със същата детайлност, както тези от обикновената КТ. Това казано, не може да се отрече, че традиционните КТ скенери също имат своите предимства. Те осигуряват значително по-добър контраст за меките тъкани, тъй като използват по-мощни рентгенови лъчи и разполагат с по-добри детектори. В случаи, когато лекарите наистина се нуждаят да видят какво се случва в меките тъкани на главата и шията, нищо не надминава класическия КТ скенер, когато най-важни са детайлите.
Компютърната томография с конусен лъч (CBCT) днес е задължителен инструмент при разработването на точни триизмерни хирургични планове за проблеми като неравни челюсти или лицеви наранявания. Обикновеното двуизмерно изображение вече не е достатъчно, тъй като CBCT скенерите заснемат детайли от обемни данни с резолюция под милиметър. Това показва на лекарите точно къде костите са плътни, картира кръвоносните съдове и им помага да видят как различните структури се свързват помежду си, за да могат да избегнат увреждане на нерви по време на операциите. Според скорошно проучване, публикувано в Nature през 2023 г., хирурзите, които планират своите процедури с тази технология, постигат около 22 процента по-добри резултати при правене на разрези в костта в сравнение с тези, които действат без насочване. Възможността да моделират пътя на винтовете и металните плочки на екрана, преди да направят реални разрези, спестява време по време на операцията и обикновено води до по-добра възстановяване на пациентите.
Компютърната томография с конусен лъч може да засече тези миниатюрни фрактури с изместване под 0,3 мм, както и лицеви асиметрии, които панорамните рентгенови снимки често напълно пропускат. Това, което прави тази технология толкова ценна, е, че само бързо сканиране от 20 секунди дава на лекарите детайлен преглед в няколко равнини. Те получават ясни изображения на скулите, проверяват дали орбиталните подове са непокътнати и оценяват как точно са подредени ставите на долната челюст. Тези детайли имат голямо значение при планирането на реконструкция след сериозни травми в средната част на лицето. Що се отнася до радиационното облъчване, повечето CBCT сканирания доставят около 76 микрозиверта, което е приблизително колкото би абсорбирал човек естествено за три дни при нормалния живот. Тази сравнително ниска доза означава, че пациентите могат безопасно да правят последващи сканирания по време на целия курс на лечение, без да се притесняват от натрупването на опасни нива на радиация с течение на времето.
През 2024 г. лекари са лекували млад пациент, роден с недоразвити кости на долната челюст. Те използвали специална визуализираща технология, наречена CBCT, за да създадат персонализирано костно трансплантат от фибулата. Като комбинирали данните от КТ сканирането с техники за 3D фотографиране, хирурзите успели да изработят реконструктивна плоча с точност до половин милиметър. Тази подготовка намалила времето на операцията с почти три цели часа в сравнение с традиционните методи. След операцията последващи сканирания показали, че новата кост се е интегрирала напълно в челюстта с по-малко от един милиметър отклонение от предвиденото положение. Всички тези впечатляващи резултати нямаше да бъдат постигнати без помощта на напреднали 3D системи за хирургическо насочване по време на процедурата.
CBCT скенерите с висока резолюция осигуряват изключителни изображения на костните структури на ТМС, показвайки дребните детайли относно положението на кондилите и колко пространство съществува в ставата. Тези детайли имат голямо значение при установяването на проблеми като изместване на диск или признаци на артрит. Проучване, публикувано в „Frontiers in Dental Medicine“ през 2025 г., показа нещо доста впечатляващо. Според изследването CBCT всъщност се представя по-добре при сегментирането на кости в сравнение с обикновените рентгенови снимки, с около 42% по-голяма точност. Това прави тези сканирания особено полезни за наблюдение на костните промени в хода на времето при хора с хронични проблеми с ТМС. Технологията разполага с изотропна вокселна резолюция в диапазона от 0,076 до 0,4 мм, което означава, че може да засече малките ерозии и костни шипове, които често остават незабелязани при стандартни двуизмерни изображения.
CBCT обикновено създава неподвижни изображения, но по-новите методи включват сканиране на пациенти в няколко позиции, като отворена и затворена уста, за да се оцени как се движат ставите. Когато разглеждаме тези триизмерни реконструкции една до друга, става възможно да забележим необичайни модели на движение и да засечем признаци на износване, преди те да се превърнат в сериозни проблеми. Въпреки това, когато става въпрос за омекотените тъкани, като малкия диск между костите или тъканите зад диска, динамичният МРТ все още е водещ. Причината? CBCT просто не показва много добре меките тъкани поради ограничената си способност да различава различните видове тъкани, което прави диагнозата по-малко надеждна в тези области.
Голям проблем възниква, когато зъболекари назначават КБКТ сканиране за TMJ проблеми при пациенти, които всъщност нямат никакви симптоми. Проучвания показват, че около 38 процента от хората без оплаквания все пак показват нещо необичайно на рентгеновите снимки. Това създава реални проблеми, защото лекарите могат да поставят диагнози за състояния, които не причиняват истински проблеми, ако разчитат изключително на тези изображения. Според насоки на Американската академия по устна медицина, КБКТ трябва да се използва само когато обикновенните прегледи и стандартните изображения не могат да установят какво се случва със ставата на челюстта на пациента. В повечето случаи по-простите тестове са напълно достатъчни, без да подлагат всички на ненужно радиационно облъчване.
Компютърните томографски сканирания с конусен лъч предоставят изключително детайлен преглед на носа и околоносните кухини, което е изключително полезно, когато лекарите трябва да картографират структури като остіомеаталния комплекс или да оценят развитието на клиновидните околоносни кухини преди операция. Проучване, публикувано в Nature през 2020 г., установи, че тези сканирания могат да разкриват миниатюрни детайли в костната структура на околоносните кухини, без нужда от контрастни агенти чрез интравенозно вливане. Това ги прави отличен инструмент за откриване на необичайни аномалии като конча булоза или клетки на Халер, които биха могли да причиняват хронични синузити. Недостатъкът обаче е, че при използване на по-ниски дози радиация за намаляване на нивото на облъчване, изображенията не показват носната хрущялна тъкан толкова ясно. Въпреки това, повечето клиницисти считат това ограничение за допустимо, като се имат предвид ползите от намаленото облъчване на пациентите.
Лекарите все по-често използват КЛКТ сканиране при оценката на обструктивния сънен апнеен синдром (ОСА). Тези сканирания помагат за определяне на обема на дихателните пътища и откриване на проблеми като изоставаща челюст или увеличен мек палец, които могат да пречат на въздушния поток. Технологията получава детайли 3D изображения, докато пациентът диша нормално, позволявайки на лекарите да проверят критичните стеснени участъци както в горната част на гърлото, така и зад носа. Някои интересни разработки комбинират КЛКТ визуализация с компютърни моделиращи техники за движение на течности. Проучване, публикувано чрез Springer миналата година, показа как тази комбинация създава реалистични симулации на въздушния поток, особено полезни за хора с проблеми като изкривен носен септум или подута носна раковина, които ограничават правилното дишане.
По време на рутинно КБКТ сканиране за зъбни импланти, лекарите забелязали нещо неочаквано в единия горен челюстен синус при 38-годишен пациент. При по-внимателен преглед установили, че става дума за киста от задържане на слуз. Този тип кисти не причиняват симптоми и всъщност се срещат при 13 до 25 процента от възрастното население според различни проучвания. КБКТ изображенията са изключително добри за откриване на такива костни аномалии и кистозни образувания. В повечето медицински протоколи обаче се препоръчва привличането на ЛОР специалист, ако има значително уплътняване на лигавицата над 3 милиметра или ако се наблюдават полипоподобни промени. Такъв съвместен подход помага да бъдат открити случаи, при които пациентът може да има недиагностирани синусни проблеми или дори потенциални образувания, които изискват внимание.
Независимо дали е въпрос на делово сътрудничество или отраслен обмен.
EN
Горчиви новини